Ecología: artículos - Екология: статии

__#es La ecología es un tema principal en el siglo 21, por lo tanto, presentamos un ejercicio de escritura de texto publicitario en el campo ecológico. Los textos se presentan en búlgaro y en español. Los estudiantes señalan las fuentes de información. El ejercicio está adaptado para los niveles B1 y B2. 

__#бг Екологията е основна тема през 21 век, затоеа представяме едно упражнение за писане на публицистичен текст в сферата на екологията. Текстовете се представят на български и на испански език. Учащите посочват източниците на информация. Упражнението е адаптирано за нива В1 и В2.

__#es  Los interesados en publicar sus textos en este blog están pueden ponerse en contacto con nosotros vía correo electrónico o dejar un comentario. 

__#бг Заинтересованите да публикуват своите текстове в този блог могат да се свържат с нас по електронната поща или да оставят комемтар.

El costo ambiental de „estar a la moda“

      Dicen que la ropa es la piel que elegimos y que  „Como te ven te tratan“ . La ropa es el medio a través del cual podemos presentar lo que somos y expresar nuestra personalidad y estilo de vida. Por eso es necesario tener conciencia de todo el  daño que la producción de la prenda genera en el medio ambiente. Resulta que el coste de „estar siempre a la moda“ es mucho  más alto que el valor del precio monetario que pagamos por ello. Según la Conferencia de la ONU (la Organización de las Naciones Unidas) esta industria es la segunda más contaminante del mundo.

     
   Según la misma conferencia la industria de la moda se caracteriza por promover el consumo y la presión sobre los consumidores a través de su constante lanzamiento de las nuevas colecciones que contribuyen a la seriedad del problema y al ritmo del desarrollo en la  „moda rápida“ . Por ejemplo, Zara saca 24 colecciones al año que es demasiado teniendo en cuenta que solo hay 4 temporadas. Esta renovación frecuente de las colecciones está originado por los bajos precios de la prenda que en la mayoría de los casos no se hace de telas cualitativas y durables. Está claro que la baja calidad está asociada con la ropa que en el peor de los casos es desechable. Esa industria ejerce influencia sobre los factores sociales, económicos y ecológicos en nuestra sociedad y alienta el consumo excesivo. Además de todo esto es responsable de una amplia gama de efectos negativos en la vida cotidiana que cada uno de nosotros puede sentir. Los expertos subrayan que la industria de la moda emite más emisiones de carbono que todos los vuelos y marítimos internacionales juntos. Esto favorece al cambio climático y al calentamiento global.

      
   Es evidente que no solo la producción de la prenda causa daños al medio ambiente, también la prenda misma. Según un estudio de Enviromental Justice Foundation la producción de la ¨moda rápida¨ se duplicó desde del año 2000 hasta el 2014. Globalmente la ropa y el calzado produce el 8% de las emisiones de efecto invernadero. Para generar la electricidad que necesita, la industria de la moda cuenta principalmente con el carbón y el gas natural que son muy dañinos para al aire, el suelo  y el agua. Si esto continúa así hasta 2030 año la contaminación aumentará casi 50% . Para prevenir esta actuación necesitamos un cambio de la mentalidad de la producción y el consumo excesivo, también un impuesto o una prohibición de las fibras sintéticas que son difíciles de descomponer y que se utilizan mayoritariamente en „la moda rápida“ .

    
   No solo las prendas, sino los tintes que se utilizan en la prodición son tóxicas. Para teñir las telas los fabricantes utilizan químicos tóxicos, también se usa mucha agua que después del proceso de producción se infunde nuevamente en los lagos, los mares y los océanos. En el mismo estudio de Enviromental Justice Foundation se dice que para crear un par de vaqueros se requiere un kilo de algodón y entre 10.000 a 17.000 litros de agua. La mayoría del consumo de agua está destinado para cultivar del algodón. El sector de la moda usa 93.000 millones de metros cúbicos de agua cada año, una cantidad suficiente para que sobrevivan 5 millones de personas. Los expertos subrayan la importancia de garantizar que la ropa esté hecha de materiales durables en condiciones de trabajo éticas para las personas que trabajan en los talleres de costura y las fábricas.

   Durante la última década ha habido un cambio en la mentalidad de algunos diseñadores y consumidores que son conscientes de la gravedad del problema y están cambiando sus estrategias de marketing y hábitos de consumo. Las marcas como Zara y H&M alientan la recolección y el reciclamiento de la ropa a cambio de un descuento para sus clientes.

Evstatieva, P. El costo ambiental de estar "a la moda". Actividad: Ecología. ELEPU Project by Linguadia, 05-2020.

Екологичната цена да си „в крак с модата“

       Казват , че дрехите са кожата, която сами сме избрали и че „Дрехите правят човека“. Облеклото е средството, чрез което можем да представим това, което сме и да изразим своята индивидуалност и стил на живот. Ето защо е необходимо да сме наясно с всички щети, които производството на дрехи нанася на околната среда. Оказва се, че цената на това „винаги да си в крак с модата“ е много по-висока от паричната стойност, която плащаме за това. Според конференцията на ООН (Организацията на обединените нации) тази индустрия е втората по замърсяване в света.

     
   Според същата тази конференция модната индустрия се характеризира с насърчаване на потреблението и натиск върху потребителите, чрез постоянното лансиране на нови модни колекции, които допринасят за сериозността на проблема, и темпове на развитие при „бързата мода“. Например Zara пуска на пазара 24 модни колекции годишно, което е прекалено много имайки предвид, че има само 4 сезона. Това често подновяване на колекциите e породено от ниските цени на дрехите, които в повечето случаи не са изработени от качествени и трайни материи. Ясно е, че ниското качество се асоциира с дрехи, които в най-лошия случай са за еднократна употреба. Тази индустрия оказва влияние върху социалните, икономическите и екологичните фактори в нашето общество и насърчава прекомерното потребление. В допълнение към всичко това е отговорна за един обширен диапазон от негативни ефекти в ежедневието ни, които всеки от нас може да усети. Експертите подчертават, че модната индустрия отделя повече въглеродни емисии отколкото целия международен транспорт по въздух и по вода взети заедно. Това води до промени в климата и глобално затопляне, които са безвъзвратни. 

     
   Видно е, че не само производството на облекло причинява вреди на околната среда, но и самото облекло. Според проучване на Environmental Justice Foundation  производството на „бърза мода“ се е удвоило от 2000 до 2014 година. В световен мащаб облеклото и обувките произвеждат 8% от емисиите на парникови газове. За да генерира електричеството, от което се нуждае, модната индустрия разчита главно на въглища и природен газ, които са много вредни за въздуха, почвата и водата. Ако това продължи,  до 2030 година замърсяването ще се увеличи с почти 50% . За да предотвратим това се нуждаем от промяна в манталитета на производството и прекомерното потребление, също така и от данък или забрана на синтетичните влакна, които трудно се разграждат и се използват най-вече в „бързата мода“ .

   Не само дрехите, но и багрите, които се използват в производството са токсични. За да боядисат платовете, производителите използват токсични химикали; също така се използва и много вода, която след производствения процес отново се влива в езерата, моретата и океаните. В същото проучване на Environmental Justice Foundation се казва, че за създаването на чифт дънки са нужни килограм памук и между 10.000 и 17.000 литра вода. По-голямата част от консумацията на вода е предназначена за отглеждането на памука. Модния сектор използва 93 млрд. куб. м. вода всяка година, количество достатъчно за оцеляването на 5 млрд. души.

  

   Експертите подчертават важността да се гарантира, че дрехите са изработени от трайни материали при етични условия на труд за хората, които работят в шивашките ателиета и фабриките. През последното десетилетие се наблюдава промяна в мисленето на някои дизайнери и потребители, които осъзнават тежестта на проблема и променят своите маркетингови стратегии и потребителски навици. Марки като Zara и  H&M насърчават събирането и рециклирането на дрехи в замяна на отстъпка за своите клиенти.

Евстаиева, П. Екологичната цена да си "в крак с модата". Actividad: Ecología. ELEPU Project by Linguadia, 05-2020.

REFERENCIAS - БИБЛИОГРАФИЯ

Шмит 2019: Schmidt  C. La conferencia sobre el cambio climático (COP25). Madrid – Chile, 2019.

Даймънд 2006: Diamond J. M. Colapso: por qué unassociedades perduran y otras desaparecen. Barcelona, Debate, 2006.

Enviromental Justice Foundation 2018: La conferencia de  Environmental Justice Foundation. Londres, 2018.

Ecología y lactancia materna

   La leche materna es el primer alimento para cualquier bebé. Así como les beneficia a éstos (éstas), también ofrece beneficios para las mujeres, las familias, las comunidades, y para nuestro planeta(1).

   La lactancia materna no produce desperdicio. El amamantamiento reduce el problema de la contaminación y de la disposición de basura. Mientras se amamanta no se necesita utilizar ni la tierra, ni el agua, ni metales, ni plásticos, ni combustible, ni utilizar dinero o depredar al medio ambiente(2).

   
   La leche sale del pecho materno con la temperatura y las condiciones higiénicas óptimas. Se puede considerar que la leche materna es un recurso nutritivo sostenible, totalmente natural, ecológico y no contaminante(3).

   Según la OMS (la Organización Mundial de la Salud) la lactancia materna contribuye a la salud y al bienestar de las madres. Ayuda a espaciar los embarazos, reduce el riesgo de cáncer de ovario y mama, aumenta los recursos familiares y nacionales, es una forma de alimentación segura, y carece de riesgos para el medio ambiente(4). La lactancia materna es un elemento vital del desarrollo sostenible y un componente no negociable de la acción mundial para poner fin a la desnutrición(5). 

 La lactancia ha demostrado ser un factor protector contra distintas enfermedades infectocontagiosas, del espectro atópico y cardiovasculares, así como contra la leucemia, la enterocolitis necrotizante, la enfermedad celíaca y las enfermedades inflamatorias intestinales. 

   Asimismo, tiene un impacto positivo en el neurodesarrollo, mejorando el coeficiente intelectual y pudiendo llevar a una disminución del riesgo de otras condiciones como el déficit atencional, el trastorno generalizado del desarrollo y las alteraciones de conducta. La lactancia implica un ahorro directo en el uso de fórmulas lácteas y mamaderas, e indirecto en costos de salud asociados, muertes prematuras y años de vida ajustados por calidad, entre otros(6, 7).

Stoencheva, K. Ecología y lactancia materna. Actividad: Ecología. ELEPU Project by Linguadia, 05-2020.

Екология и майчина кърма

   Кърмата е първата храна за всяко бебе. Освен че е полезна за мъничетата, тя оказва положително въздействие и върху жените, семействата, обществото и върху нашата планета(1).

   От майчиното мляко не остават отпадъчни продукти. Кърменето намалява проблема със замърсяването и със складирането на отпадъци. За кърменето не е необходима нито земеделска земя, нито използването на вода, метали, пластмаси, горива или финансови средства; не се разхищават природните ресурси(2).

   Кърмата излиза от майчината гръд с оптимална за бебето температура и без необходимост от допълнителна стерилизация. Тя може да се счита за природен, екологичен и устойчив хранителен ресурс, който не замърсява околната среда(3).

   Според Световната здравна организация (СЗО) кърменето носи ползи за здравето и благосъстоянието на майките. Помага за избягването на нова бременност скоро след раждането, намалява риска от рак на яйчниците и на гърдата, увеличава семейните средства и националните ресурси. Кърмата е безопасен начин за на хранене и не представлява риск за околната среда(4).

 
   Кърменето стои в основата на устойчивото развитие и е безценен елемент на глобалните мерки за борба с глада(5). То е доказан защитен фактор срещу различни инфекциозни заразни болести, атопични и сърдечносъдови заболявания, а така също и срещу левкемия, некротизиращ ентероколит, целиачна болест и възпалителни заболявания на чревния тракт. 

   

   Освен това оказва положително въздействие в процеса на формиране на нервната система, като повишава коефициента на интелигентност и създава възможността да се намали риска от други състояния като дефицит на вниманието, генерализирани разстройства в развитието и нарушения в поведението(5).

   

   Кърменето означава да се избегне употребата на млека за кърмачета и бебешки шишета и е непряко свързано с някои здравни въпроси, сред които са преждевременната смърт и продължителността на качеството на живот(6, 7).

Стоенчева, К. Екология и майчина кърма. Actividad: Ecología. ELEPU Project by Linguadia, 05-2020.

REFERENCIAS - БИБЛИОГРАФИЯ

1. Van Esterik, P. Lactancia Materna y Seguridad Alimentaria// WABA, Seguridad.
2. Van Esterik, P. Lactancia Materna y Seguridad Alimentaria// WABA, Seguridad. 
3. Casabona, C./Ventajes de la lactancia materna: alimentación, ecología y justicia social/Consumer, Alimentación.
4. WHO. Lactancia materna exclusiva, Nutrition topics.
5. Rodríguez, Y. /Lactancia Materna – la formula ecológica perfecta/ Planeta vital, Actualidad planetaria.
6. Brahm, P., Valdes, V. /Beneficios de la lactancia materna y riesgos de no amamantar/ Revista Chilena de Pediatría, 2017, 88 (1)/Resumen.
7. Lactancia materna pilar de vida. Semana mundial de la lactancia materna. WABA, 2018. 

> Los interesados en publicar sus textos en este blog están pueden ponerse en contacto con nosotros vía correo electrónico o dejar un comentario. 

> Заинтересованите да публикуват своите текстове в този блог могат да се свържат с нас по електронната поща или да оставят комемтар.